Витоша е планина в Западна България. Най-високата ѝ точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина. 
Според някои източници сегашното име на Витоша има тракийски произход и означава "два резена". Това напомня за двуглавите Резньове, които в профила на планината, гледани от Софийското поле, изтъкват най-добре. По отношение на скалната основа и нагъването на земната кора Витоша заедно с околните територии е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията ѝ могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други.
Върхове :

• Черни връх - 2290 m;
• Голям резен - 2277 m;
• Скопарник - 2226 m;
• Безименен - 2208 m;
• Купена - 2195 м;
• Малък резен - 2191 m;
• Ярловски купен - 2173 m;
• Голям котур (Сиврикая) - 2113 m;
• Лъвчето - 2052 m;
• Селимица - 2041 m;
• Сива грамада - 2003 m;

Има още няколко неименувани коти над 2000 m.

Субалпийският растителен пояс е сравнително обширен и добре обособен. За него са характерни храстовата растителност и отделните иглолистни дървета, както и отделни площи, покрити с тревна растителност. В най-горните части на този пояс се срещат клек и обикновен смърч, като смърчът е представен само от отделни дървета. Клекът не заема толкова обширни територии, колкото е заемал в миналото, но все пак е едно от характерните за по-високите части растение. Най-разпространен е в районите над хижа Алеко и в резерват Бистришко бранище.След разразилия се смерч на 22 май 2001 г. в резервата Бистришко бранище е повалена около 60 хектара смърчова гора, а впоследствие от повалената дървесина пламва епидемия от паразита Ips Typographus. Той се храни с кората на дърветата, поради което представлява реална опасност за горите в парка. Първоначално паразитът се среща само в резервата, но след това се разпространява и извън територията му. Към месец май 2005 г. вследствие повалянето на дървета от бури, както и заради разпространението на паразита са обезлесени територии с площ от около 120 декара.Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров. Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка - Торфено бранищеРазмерите и границите на парка са се променяли многократно след неговото създаване и в момента територията му е около 26 600 хектара. От тази площ близо 24 000 хектара са заети от горския фонд на Витоша. Заедно с обявяването на националния парк са обявении двата резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. В парка се намира и Боянският водопад, който е най-високият на територията на планината.е планина в Западна България. Най-високата ѝ точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина. 
Според някои източници сегашното име на Витоша има тракийски произход и означава "два резена". Това напомня за двуглавите Резньове, които в профила на планината, гледани от Софийското поле, изтъкват най-добре. По отношение на скалната основа и нагъването на земната кора Витоша заедно с околните територии е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията ѝ могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други.